|
|
|
КРЕПОСТ "ЛЮТИЦА"
|
Местонамиране – намира се на около 6 км западно от Ивайловградския квартал „Лъджа”, в местността “Калето” и местността ”Градището”. От главната улица на кв. „Лъджа” се отделя на запад 9 километра черен път, подходящ за коли с висока проходимост.
Обектът е паметник на културата с национално значение.
“Лютица” е една от най-запазените в първоначалния и вид крепости по българските земи. Съперничи си с крепостите край Мезек, Маточина и др., които се считат за най-добре запазените паметници на средновековното крепостно строителство в България.
Крепостта заема 26 дка площ и включва куртина, протейхизма /допълнително укрепление/, цитадела. Дължината на куртината е над 600 метра. Регистрирани са 12 кули, от които една осмостенна, две кръгли и осем правоъгълни. Стените са в много добро състояние, като на места височината им е запазена до 10 метра. При разкопките досега са открити две църкви, като по-късната е от 15 -16 век с правоъгълен наос, плитка абсида и следи от стенописи, открити от североизточния ъгъл на сградата. Втората църква е трикорабна, вероятно е строена през 10 век. Тя е била богато украсена със стенописи и пластично оформени пана от мрамор.
В североизточната част на крепостта, м скалата е врязана щерна /кладец / с диаметър 4.60 метра. Открита е жилищната кула на цитаделата – донжона, както са я наричали латинските рицари, дошли с Чевъртия кръстоносен поход.
Сред огромното количество находки от всички периоди – елитарна керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представляват изключително рядката монета на Йоан IV Палеолог, сечена като специална емисия “базилеуси”, и откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура. Ценни според археолозите са и откритите сребърно –златни монети /дублети/ - т.нар. византийски грошове, които дават инормация за сторията на крепостта през 14 век.
През 2006 година при разкопките бе открит гробът на един от епископите на средновековната епископия Лютица. Духовникът е бил поставен седнал, облегнат назад. Ръцете му са били плътно притиснати към гърдите под брадичката. В дясната ръка е държал разкошен посребрен бронзов кръст. Този начин на полагане на покойника е характерен за погребенията на висши духовници, коментира д-р Петрунова . Лютица е обявена за епископски център, подчинен на Константинополската патриаршия през 9 век, когато е в границите на Византия, припомни тя.
Намереният кръст е равнораменен, висок 19 см. Покрит е с вдълбана украса, медальони и инкрустации,но най-ценното за археолозите е надписът върху него.
Археологическите проучвания започват през лятото на 2002 година и продължават през 2004, 2005 и 2006 г. под ръководството на ст.н.сътр. д-р Бони Петрунова.
Извършва се полева консервация. Поставени са информационни табели.
Необходимо е археологическите проучвания да продължат.
|
|
|
|
|
|